През годините на "прехода"в България се проведоха шест пъти парламентарни избори. Три политически партии винаги успяваха да влязат  във властта - БСП,ДПС и СДС. Тези са и политическите субекти, които наложиха 4% изборна бариера пред по-малките политически партии. Това ниво наистина се оказа удобно за основните играчи. То гарантира сигурното присъствие на Доган в Народното събрание, защото е съобразено с количеството но твърдите му привърженици. От своя страна БСП си подсигурява сигурен политически партньор.
Този четирипроцентов праг се оказа недостижим за повечето от над двестате регистрирани политически партии у нас.Така до законодателният орган на страната ни успяваха да се досегнат само онези политически "недоразумения" от типа на БББ, НДСВ или "Атака" които биваха допуснати до широкото медиино пространство. Разбира се зад успеха им винаги прозираше покровителството на "столетницата".
 На кого другиго е необходима тази избирателна бариера? За партиите от разбитата и безлична българска десница тя е гаранция за макар и скромно все пак парламентарно живуркане. Така властта винаги е гарантирана за сегашната партиино-олигархична българска върхушка.
 Каква е реалността?
 Изборната бариера представлява препятствие пред развитието на демократичната политическа система.Тя противоречи на приципа за политическият прурализъм. Тя е оръдието чрез което управляващите мнозенства могат да се задържат на власт колкото пожелаят. Не забравяйте, че могат да гласуват винаги такъв праг КОЙТО УСТРОЙВА САМО ТЯХ. Представете си праг от 30 или 40 процента. Той би бил напълно  законен ако БСП и ДПС се разберат и го гласуват. САМАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТОВА Е УЖАСЯВАЩА!!!
 Изборният праг нарушава всеобщото и равно право на избор на българските граждани. Получава се така, че волята на част от редовно гласувалите  избиратели не намира полагащото им се представителство. Това остро противоречи на ТЕКСТОВЕ ОТ СЕГА ДЕЙСТВАЩАТА КОНСТИТУЦИЯ.Ще напомня парламентарните избори от 1991г. когато волята на 25% от избирателите беше пренебрегната от закона за изборите и преразпределена между само три партии. Тази узаконена кражба на вот постепеннно доведе до отказване  от правото на избор. Избирателната активност от 80% през 1990 г. днес достигна скромните 40%. Това дава възможност за лесно манипулиране на изборния процес.
 Считам,че избирателната бариера всъщност е бариера пред Демокрацията. Отношението по този проблем е лакмус за разпознаване на политиците с демократично мислене.

Това не е общественна телевизия, а общественна манипулация! Тези двама"лидери" са само медиен продукт. Те заемат чуждо място в общественото  пространство. Хора, не гласувайте за тях! Ако някой от тях е демократ, то би поискал равна трибуна и за другите политичеки опоненти. Представете си , че дискутират други две партии. Това би било също толкоива скандално, освен ако не си плащат времето като телевизионна реклама.