През годините на "прехода"в България се проведоха шест пъти парламентарни избори. Три политически партии винаги успяваха да влязат  във властта - БСП,ДПС и СДС. Тези са и политическите субекти, които наложиха 4% изборна бариера пред по-малките политически партии. Това ниво наистина се оказа удобно за основните играчи. То гарантира сигурното присъствие на Доган в Народното събрание, защото е съобразено с количеството но твърдите му привърженици. От своя страна БСП си подсигурява сигурен политически партньор.
Този четирипроцентов праг се оказа недостижим за повечето от над двестате регистрирани политически партии у нас.Така до законодателният орган на страната ни успяваха да се досегнат само онези политически "недоразумения" от типа на БББ, НДСВ или "Атака" които биваха допуснати до широкото медиино пространство. Разбира се зад успеха им винаги прозираше покровителството на "столетницата".
 На кого другиго е необходима тази избирателна бариера? За партиите от разбитата и безлична българска десница тя е гаранция за макар и скромно все пак парламентарно живуркане. Така властта винаги е гарантирана за сегашната партиино-олигархична българска върхушка.
 Каква е реалността?
 Изборната бариера представлява препятствие пред развитието на демократичната политическа система.Тя противоречи на приципа за политическият прурализъм. Тя е оръдието чрез което управляващите мнозенства могат да се задържат на власт колкото пожелаят. Не забравяйте, че могат да гласуват винаги такъв праг КОЙТО УСТРОЙВА САМО ТЯХ. Представете си праг от 30 или 40 процента. Той би бил напълно  законен ако БСП и ДПС се разберат и го гласуват. САМАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТОВА Е УЖАСЯВАЩА!!!
 Изборният праг нарушава всеобщото и равно право на избор на българските граждани. Получава се така, че волята на част от редовно гласувалите  избиратели не намира полагащото им се представителство. Това остро противоречи на ТЕКСТОВЕ ОТ СЕГА ДЕЙСТВАЩАТА КОНСТИТУЦИЯ.Ще напомня парламентарните избори от 1991г. когато волята на 25% от избирателите беше пренебрегната от закона за изборите и преразпределена между само три партии. Тази узаконена кражба на вот постепеннно доведе до отказване  от правото на избор. Избирателната активност от 80% през 1990 г. днес достигна скромните 40%. Това дава възможност за лесно манипулиране на изборния процес.
 Считам,че избирателната бариера всъщност е бариера пред Демокрацията. Отношението по този проблем е лакмус за разпознаване на политиците с демократично мислене.

Да, прав сте в изводите си - тази бариера е несправедлива и недемократична. Доводите за нейното съществуване - че тя води до по-стабилни правителства са вярни, но са изцяло в полза на утвърдилите се като управляващи политически "елити".
За съжаление в нашата Конституция и в избирателната система, освен това ограничение, са включени всички възможни лостове за бетониране на политическото статукво и недопускане до управлението на образованите, здравомислещите и некорумпираните граждани, останали въпреки всичко в България.
Ако има политическа воля, съществеват възможности поне за смекчаване действието на тази бариера и по-справедливо преразпределяне на гласовете дадени за партии под нея. Една от тях, например е преразпределението да се извърши само между партиите под бариерата, при което някои от тях с проценти близки да нея ще могат да я прескочат, което е много по-справедливо и демократично, т.к. това са гласове, които не са са надхвърлилите бариерата партии, дори в почти всички случаи са против тях.
Теодор Гераков

Според чл. 6 от нашата Конституция "всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права" и още "не се допускат никакви ограниченияна правата или привилегии основани на....., убеждения, политическа принадлежност". Избирателният закон нарушава тези текстове на Конституцията, защото поставя в привилигеровано положение партиите над бариерата и погазва избирателната воля на действително гласувалите за малки партии. Той е противоконституционен, понеже ОТНЕМА ПРАВОТО ДА ИЗБИРАТ свои представители в НС на всички привърженици на законно регистрирани, но малки партии. В същността си това е грубо погазване правото на избор. За съжаление и другите европейски държави са далече от принципите които прокламират. Единствената бариера пред участвувалите в избори за НС може да бъде недостигане на гласовете за един мандат, но дори и тогава трябва да се допусне възможността за следизборно коалиране до достигане на едномандатната квота.

Отново съм съгласен с вас - "Единствената бариера пред участвувалите в избори за НС може да бъде недостигане на гласовете за един мандат, но дори и тогава трябва да се допусне възможността за следизборно коалиране до достигане на едномандатната квота" - това е много по-добра идея стига, както споменах преди "да има политическа воля" за реализацията й, нещо което днешните политици тези дни доказаха, че нямат никакво намерение да направят.
Теодор