Защо, ако единият кандидат спечели, цялата власт щяла да е в едни ръце?
 Първо: знаем, че имаме правителство на малценството в парламента и обединената опозиция може да избере ново правителство винаги когато пожелае.
 Второ: Съдебната власт никога не е била в ръцете на управляващото малценство. Ще дам следните примери.
КОНКТИТУЦИОНЕН СЪД
 Конституционните съдии имат мандат 9 години. Една трета от тях се назначават лично от президента, който заема длъжността от 10 години.Тази трета е сто процента назначена от сегадействащият президент.
     Втората трета се избира от Народното събрание, което има мандат 4 години. Това означава , че от тази квота 80% от съдиите са избирани с мнозенствата на предишните парламенти.
    Третата трета се избира от върховните органи на съдебната власт, но тя, дори да го желае, не е достатъчна за да обърне мнозенството на политически назначеното мнозенство от членове.
   Самият висш съдебен съвет е политически обременен. Половината от състава му се избира от Народното сълрание, а другата половина се излъчва от органите на съдебната власт. Освен това се знае, че и главният прокурор и председателят на върховният касационен съд са от антуража на Президента . Те заедно с председателя на върховния административен съд обръщат мнозенството в полза на познатите ни от предишни мнозенства партии.
  Тези избори са ключови от гледна точка  възможноста през следващите няколко години да се реформира и съдебната власт.
  Това е нужно за всички нас. Това е желано и от българския и от другите европейски народи.
   Нека не забравяме, че България е правова държава. Като такава Конституционният съд стои над Народното събрание, защото може да одменя законите които счете, че са противоконституционни.
 В заключение ще кажа, че властта може да бъде в една партия или един човек само ако го позволява Конституцията. У нас след 1990 г. , когато беше премахнат прословутият чл. 1 това стана невъзможно.