Прочетен: 2495 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2022 20:46
Започвам това си кратко есе с признанието, че уважавам женския пол значително повече от мъжкия. Може би защото, по стечение на обстоятелствата, в моя живот жените са играли по-голяма роля от мъжете. В добавка, те винаги са били по-точни и коректни в онзи тип взаимоотношения, които обикновено наричаме делови.
Жената е странно и противоречиво същество. Има различен тип жени и в това отношение понякога се стига до диаметрална противоположност. Но сърцевината на жената си остава инвариантна относно привидните й различия. Тази сърцевина я прави обречена на майчинството. Дори любовта на жената съществено се различава от любовта на мъжа. Защото при жената любовта е средство, маскировка и домогване до едно единствено нещо - детето. Когато се сдобие с него, тя ,макар и в по-завоалирана форма, постъпва както някои женски насекоми, които изяждат мъжкия екземпляр. Разбира се в условията на една цивилизованост това изяждане не е канибалистично по форма, а е само такова по същност. В действителност майката новобранка пренасочва любовта си към новороденото и това се отразява крайно болезнено на нейния партньор. Нерядко изневерите на мъжкаря са израз не на негова полигамност, а на отчаяно търсене на нова любов, която да замести безвъзвратно изгубената стара и страшната празнота настъпила след нея. Развенчаният мъжки екземпляр е търпим от жената единствено до степен на добро съжителство и ползван (като висша привилегия за него) в качеството на биовибратор. Но коренът на любовта е завинаги изтръгнат от сърцето на женската, а стеблото й е прерязано най-хладнокръвно. И тук се сещам за стихотворението на гениалния унгарски поет Шандор Петьофи:
"Две неща ми трябват на Земята.
Те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
Любовта да дам за свободата съм готов."
Но за разлика от поета, който е готов да пожертва дори и любовта заради свободата, един съпруг, след раждането на своята рожба, е обречен на свобода от своята половинка!
Мъжката любов е диаметрално противоположна по същност на женската. Мъжът се стреми да види в жената Богинята. Любовта при мъжа е мост към божественото в жената. Стремежът му да види Бог в женски образ, за да го обозре, опознае и осезава неговата извечна любов. В името на тази Богиня, която е избор за вечността, мъжът е готов да се принесе в жертва и да удовлетвори основното искане на жената - дом, семейство и дете. Той е готов от волен жребец да се превърне във впрегатен кон, който да тегли до гроб семейната талига. Тук се изкушавам да цитирам великолепното слово на моя приятел - писателят Владислав Тиков, от разказа му "Мира" (http://tikovpisane.blog.bg/hobi/2019/10/19/mira.1678584), който по-скромното ми мнение се е придвижил най-надалече по въпроса за любовта на мъжа към жената и гениално е уловил най-същественото за нея:
"Любовта и секса нямат нищо общо помежду си, макар и да имат допирни точки. Сексът е наслада, която е висша, но той не носи отпечатък на вечността. Докосването, съединяването, консумацията убиват магията. Любовта е безконтактна и мълчалива, безсловесна. Не можеш да говориш с човека, когото обичаш. Нямаш думи, които да му кажеш, защото това, което изпитваш, е твърде силно, за да го изречеш. Езикът ти е вързан. Чудото е чудо само, когато е в мълчанието, в мистерията. Ще го погребеш, ако го изговориш. И да искаш, не можеш да кажеш и дума. Тя не ти позволява. Любовта е винаги от разстояние и трябва само да се съзерцава, но не дълго Тя е дух, който идва от онзи свят като безкрайно крехък дар, горска самодива, която вибрира в теб, и всеки твой нерв е оголен. Човекът, когото го предизвиква, както и мястото, на което сте се срещнали, придобиват специално, сакрално значение. Една обикновена картина, а всъщност – храм Божи."
...
"Любовта е безконтактен брак. Вечна женитба с нивга недокоснатия от теб, чиято венчална халка е томящият ни Миг Съзерцание, пулсиращ бледо през идните години в опустошителните му микромигове. Тя е промяна на светоусещането и световиждането ни. Промяна на сетивата ни. Превръщане на обикновеното в необикновено."
Казано опростенчески, любовта на жената е земна, а любовта на мъжа е божествена по своята природа! Затова, ако сравним любовта с полет в небесата, то рано или късно този полет завършва (по инициатива на жената) с приземяване. Това води големия френски писател Виктор Юго, в неговия знаменит роман "Парижката Света Богородица", до своеобразно заключение, което той формулира с думите:
"Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак!"
Бел. на автора. Моля да не се бърка мъжката (респ. женската) любов с мъжкия (респ. с женския) сексуален нагон.
Перспективите в това отношение са твърде мрачни и подтискащи. Но тези идеи произхождат още от някогашния покоен директор на ЦРУ Алън Дълес. Те фигурират в един негов знаменит доклад, днес получаващ своята материализация.
Това обожествяване на любовта, за което се говори в есето, се получава само когато тя остава неизживяна; любов отдалече.
Ежедневието отнема романтиката, фантазията и ореола, който влюбените взаимно си оставят.
Паулу Коелю казва, че само едно дребно нещо да не е наред, и магията изчезва.
Затова най-нещастни в любовта са романтичните натури.
"Да те пази Бог от романтици" – имам такъв стих някъде по сайтовете. :)
...Но щом досега не си ги разбрал, то няма да "има по-добре късно отколкото никога" !
Това обожествяване на любовта, за което се говори в есето, се получава само когато тя остава неизживяна; любов отдалече.
Ежедневието отнема романтиката, фантазията и ореола, който влюбените взаимно си оставят.
Паулу Коелю казва, че само едно дребно нещо да не е наред, и магията изчезва.
Затова най-нещастни в любовта са романтичните натури.
"Да те пази Бог от романтици" – имам такъв стих някъде по сайтовете. :)
Стремейки се към най-висшето нерядко се удовлетворямаме с най-низшето. В противен случай може и с него да се разминем.
Иначе есето е страхотно.
Иначе есето е страхотно.
Госпоже Эвелине Ганской, урожденной графине Ржевуской
Передаю Вам, мадам, сочинение, о котором Вы меня просили; счастлив, посвящая его Вам, воспользоваться возможностью засвидетельствовать Вам свою глубочайшую привязанность. Если меня после этой попытки вырвать из глубин мистицизма книгу, посмевшую, благодаря прозрачности нашего прекрасного языка, соперничать с ослепительной поэзией Востока, обвинят в беспомощности, вина за это падет на Вас! Не Вы ли вдохновили меня на битву, схожую с поединком Иакова, заявив, что даже неудачный образ героя, очаровавшего Вас, как, впрочем, и меня с самого детства, все равно значил бы кое-что для Вас? Теперь это «кое-что» перед Вами. И почему бы моей книге не стать достоянием одних лишь благородных умов, нашедших, подобно Вам, убежище от светской суеты в одиночестве? Они смогли бы придать этому сочинению недостающую гармонию, способную превратить его, под пером одного из наших поэтов, в славную эпопею, о которой все еще мечтает Франция; впрочем, они, эти благородные умы, скорее воспримут его как созданную неким добропорядочным художником балюстраду, на которую опираются пилигримы, любуясь клиросом какого-нибудь изящного храма и размышляя о смертности человека.
Остаюсь Вашим почтительным и преданным слугой
де Бальзак
Париж, 23 августа 1835 года
И ми напомни един не-главен герой на Радичков, който СЪЩО си мислел, че разбира, щото бил имал нещо с ЕДНА жена...
И ми напомни един не-главен герой на Радичков, който СЪЩО си мислел, че разбира, щото бил имал нещо с ЕДНА жена...
Неволно си зададох въпроса по какви жени си си падал повече ти - по комунистки, или по комсомолки? А може би най-много по пионерки, които днес са вече пенсионерки...?
А ако имаш проблеми с простатата, да ти кажа изпробвано ПРОСТО средство без пари - дълбоки поклони до кръста, на брой колкото годините. Действат от първия опит. Жив и здрав.
А ако имаш проблеми с простатата, да ти кажа изпробвано ПРОСТО средство без пари - дълбоки поклони до кръста, на брой колкото годините. Действат от първия опит. Жив и здрав.
Спаоделяш интересни неща. Относно съвета ти за простата, излиза, че всички български депутати и политици имат железни простати. Защото правят всекидневно дълбоки поклони до кръста кому ли не.